Багратиони
From Wikipedia, the free encyclopedia
Багратиони или Багратионската династия (на грузински: ბაგრატიონი, багратиони, на грузински: ბაგრატიონთა დინასტია, багратионит'а династия) е грузинска владетелска династия, чиито представители управляват като грузински монарси от IX век до руската инвазия в Кавказ през 1810 г., което я прави една от най-старите съществуващи управляващи християнски династии в света. В наши дни династията на Багратионите е известна и с елинизираното име Грузински Багратиди.
Багратиони ბაგრატიონი | |
Герб на Багратионите | |
Информация | |
---|---|
Страна | Грузия |
Последен владетел | Георги XII и Соломон II |
Основана | ок. 780 |
Националност | Грузинци |
Багратиони в Общомедия |
Произходът на династията на Багратионите е спорен. Общият произход с арменската династия на Багратуните е приет от много учени. Потомците на Ашот I Велики възвръщат грузинската монархия през 888 г. и обединяват различни общества в Грузинското царство, което просперира от XI до XIII в. Този период, и по-точно управлението на Давид IV (1089 – 1125) и внучката му Тамара (1184 – 1213), се счита за „Златния век“ в грузинската история, ерата на империята, военните подвизи и забележителни постижения в областта на литературата.