Валериан I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Публий Лициний Валериан (на латински: Publius Licinius Valerianus), познат като Валериан I, е римски император в периода 253 – 260 г. Той е единственият император на Рим, попаднал във вражески плен.
Валериан | |
40-и император на Римската империя | |
Сестерция с изображение на Валериан | |
Управление | 253 – 260 г. (с Галиен) |
---|---|
Наследил | Емилиан |
Наследник | Галиен (сам) |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | след ок. 262 г.
|
Пълно име | Цезар Публий Лициний Валериан Август |
Семейство | |
Брак | Мариниана |
Потомци | Галиен Валериан Младши |
Валериан в Общомедия |
Валериан произхожда от знатен италийски род и има успешна кариера в Сената. Не са известни много подробности около ранния му живот, но се знае, че преди възкачването си е бил женен за Егнация Мариниана, също от благородно потекло. Има двама сина – Публий Лициний Галиен и Валериан Младши.
През 238 г. Валериан е принцепс на Сената, а при император Деций Траян, когато временно било възстановено цензорството (251 г.), бива избран за поста на цензор, но отказва. Впоследствие, като един от близките сътрудници на императора, той е назначен за командир на легионите в Реция, Норик и Долна Германия.
През 253 г. Валериан е призован от император Требониан Гал в Италия, за да му помогне срещу Емилиан – претендент, въстанал в Мизия с цел да узурпира трона. Тъй като Валериан е зает във война срещу германските племена, той пристига със закъснение, когато Гал вече е свален и убит от войниците. На свой ред Рейнските легиони на Валериан го издигат за император. Когато Емилиан също е убит от своите войници, Валериан бива признат за император от Сената и всички римски легиони (септември 253 г.). По това време той е в напреднала възраст и назначава своя син Галиен за съвладетел.