Иконоборство (Византия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Иконоборството във Византия (на гръцки: εἰκονοκλάστης) е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ век и ІХ век, противопоставящо се на прекаленото преклонение пред икони и реликви, а също така на силното им комерсиализиране. Терминът е възникнал в историографията през XVII век, за да илюстрира един от ранносредновековните епизоди на дебат във Византия, наричан икономахия. Иконоборството намира силна подкрепа у някои византийски императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. Папите в Рим и европейските монарси начело с Карл Велики не поддържат политиката на иконоборство, с което започват все повече да личат идеологическите пукнатини между източното и западното християнство.