Извънредно положение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Извънредно положение е ситуация, в която правителството на дадена страна има правомощия да извършва действия, които при нормални обстоятелства не биха били позволени. Правителството може да обяви такова положение по време на бедствие, гражданско неподчинение или въоръжен конфликт. Обявяването на такова положение има за цел да предупреди гражданите и да задейства правителствените служби, които да започнат изпълнението на планове за справяне с конкретната ситуация. Древноримският еквивалент се нарича Юстициум, при който сенатът може да издаде указ, който не може да бъде оспорван.
Извънредното положение може също да се използва като претекст за ограничаване на определени права и свободи, които иначе са гарантирани от конституцията на страната. Процедурата и законността на въвеждането му се различава в зависимост от държавата.