Измаил (религия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Исмаи́л или Измаи́л (на иврит: יִשְׁמָעֵאל, Ишмаел (Yishma’el, Yišmāʻēl), на гръцки: Ισμαήλ Ismaēl; на латински: Ismael; на арабски: إسماعيل, ʼIsmāʻīl, в буквален превод – „Да чуе Бог“) е библейски персонаж. Син на Авраам ([Бит. 16:3]) от робинята Агар (по потекло - египтянка). Отпратен с майка си в пустинята Фаран, той израства на свобода и се жени за египтянка ([Бит. 21:21]), като има 12 сина от нея ([Бит. 25:13]), както и дъщеря на име Васемафа ([Бит. 36:3]), която е женена за Исав.
- Тази статия е за библейския персонаж. За града в Украйна вижте Измаил.
Смята се за родоначалник на малките племена на бедуините, които завладяват част от т.нар. Арабска пустиня, намираща се между Ханаан и Древен Египет (Синайския полуостров).