Златен век на исляма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс[1][2] е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.
В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските учени, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на ислямската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от тюркски империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуци, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват математиката, медицината, философията, физиката, химията и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на Ренесанса.