Конкани (език)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Конкани (деванагари: कोंकणी; латиница: Koṅkani; каннада: ಕೊಂಕಣಿ; малаялам: കൊങ്കണി; IAST: koṃkaṇī) е индоарийски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство и е разпространен по западното крайбрежие на Индия (регион Конкан). Има приблизително 7,6 милиона носители, говорещи на два езикови диалекта – конкани и гомантаки.
Конкани कोंकणी, Koṅkani, ಕೊಂಕಣಿ, കൊങ്കണി, koṃkaṇī IAST | |
Страна | Индия |
---|---|
Регион | Конкан (включва Гоа и крайбрежните области на Карнатака, Махаращра и малки части от Керала, Гуджарат (Данг) и Дадра и Нагар-Хавели и Даман и Диу)[1][2] |
Говорещи | 2 200 000 (2011)[3] |
Писменост | деванагари (официална), латиница, каннада, малаялам, арабска азбука |
Ранглиста | 15 |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индо-ирански Индоарийски Югозападна група | |
Официално положение | |
Официален в | Индия (Гоа) |
Кодове | |
ISO 639-2 | kok |
ISO 639-3 | kok |
Конкани в Общомедия |
Конкани е най-южният от континенталните индоарийски езици в Индия. Негови сродни езици са марати и гуджарати, има известно сходство с хинди. Много думи на конкани са много близки по звук до бенгалски и одия.
За разлика от повечето езици в Индия, конкани няма собствена писменост. За писане на конкани се използват писменостите на други регионални езици, в зависимост от местоживеенето на говорещите. За официална писменост е призната деванагари.
Конкани е официален език на щата Гоа и включен в списъка на официалните езици на Индия.