Озонов слой
From Wikipedia, the free encyclopedia
Озоновият слой е онази част от Земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон (няколко милионни части). Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, идващи към Земята от Космоса.
Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри (Charles Fabry) и Анри Бюисон (Henri Buisson). Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата. Между 1928 и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата на Добсън, използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.