Опълчение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Опълче́нието е термин, имащ обикновено следните значения:
- народно – стихийни народни формирования за защита от врагове и поробители;
- държавно – резерв на въоръжените сили, който се свиква само по времето на война. Има спомагателно значение и е съставено от лица, отбили срока на задължителната срочна или безсрочна военна служба или по някаква причина освободени от служба в постоянната войска, но физически годни за военно дело.
Държавното опълчение в Русия съответства на ландштурма в Германия и Австрия, в Англия е милиция.