Сократически диалог
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сократически диалог (на гръцки: Σωκρατικὸς λόγος или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения в проза, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт – драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ. Сократ е често главният герой.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сократ.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, заместване на външните препратки с вътрешни. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Най-точно, терминът се отнася към работите, в които Сократ е герой, въпреки че като жанр други текстове също са включени; Plato's Laws и Xenophon's Hiero са сократически диалози, в които един мъдрец различен от Сократ води дискусията. Също така, стилистичният формат на диалозите може да варира – диалозите на Платон съдържат предимно директните думи на всеки от говорещите, докато диалозите на Ксенофонт са записани като непрекъсната история, съдържайки, заедно с разказването на обстоятелствата на диалога и „размислите“ на говорещите.
Според фрагмент на Аристотел, първият автор на сократовия диалог е Алексамен от Теос, но ние не знаем нищо друго за него, независимо дали Сократ се появява в творбите му, или колко точен е Аристотел в своята антагонистични преценка за него. Освен Платон и Ксенофонт, Антистен, Есхин от Сфетос, Федон от Елида, Евклид Мегарски, Simon the Shoemaker, Theocritus, Tissaphernes и Аристотел са писали сократови диалози и Цицерон пише подобни диалози на латински на философски и риторически теми, например За държавата.