Сърбомани
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сърбомани (на македонска литературна норма: Србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географските области Македония и Поморавието, които имат български етнически произход, но които са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонски книжовен език Србофили). В Сърбия за тези хора се използва терминът южни сърби или южносърбиянци. До средата на XIX век липсва агресивен сръбски национализъм и Сърбия няма претенции към земите, които не са населени със сърби в югоизточна посока, като не смята голяма част от Косово, Македония и Поморавието за населени със сърби. Тогавашната сръбска преса твърди, че границата между България и Сърбия следва да минава по реките Тимок, Южна Морава и Черни Дрин, достигайки до Охридското езеро. Впоследствие сръбската национална доктрина се променя. Постепенно започва отричане на съществуване на българи на запад от реките Искър и Струма. Започва политика на внушаване, че българите не са славяни, а татаро-монголи, азиатци и тюрки, както и отричане на голяма част от българската средновековна история и култура. Така стартира и кампания на обявяване за сърби, а където и когато е възможно и на посърбяване на славянското население в Централните Балкани. Първоначално това се прави успешно в Тимошко и в Поморавието, като неуспешни опити се правят дори в Западна България, а по-късно в Македония и в Западните покрайнини.