Инфаркт на миокарда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане; понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Нарушаването на кръвоснабдяването и оттам притока на кислород се дължи най-често на запушване на коронарните артерии. Запушването на коронарните артерии е в резултат на формирането по стените на кръвоносни съдове на т.нар. атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и причинят запушване на по-малък кръвоносен съд. В резултат се наблюдава спиране на достъпа на кръв (исхемия) към определена част от сърцето, което от своя страна означава недостиг или пълна липса на хранителни вещества и най-вече кислород. Ако състоянието не се подложи на лечение в близък период от време, то съответната засегната сърдечна мускулна тъкан (миокард) се поврежда и дори умира (некротизира).
Инфаркт на миокарда | |
Диаграма на инфаркт на миокарда (2), след запушване (1) на капиляри в лявата коронарна артерия (LCA), дясна коронарна артерия (RCA) | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | I21 – I22 |
МКБ-9 | 410 |
Инфаркт на миокарда в Общомедия |
Инфарктът на миокарда е сред основните заболявания водещи до смърт, както при мъжете, така и при жените[1]. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Други фактори, повишаващи вероятността за сърдечен удар са напредналата възраст, сърдечно-съдови заболявания, високи кръвни нива на определени липиди (триглицериди, липопротеини с ниска плътност), ниски нива на липопротеини с висока плътност, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, консумация на алкохол, злоупотреба с редица вещества (кокаин и метамфетамин), както и постоянен стрес[2][3].
Характерно за инфаркта е, че е по-чест през определени часове от денонощието: рано сутрин (2 – 3 часа) или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст или към лява ръка, или към стомаха (имитира язвена криза), също така и към гърба (при долен миокарден инфаркт). Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане.