Съюз на българските национални легиони
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ; до 1935 г. – Съюз на младежките национални легиони) е ултранационалистическа, профашистка и пронацистка организация в България, активна през 1932 – 1944 година и определяна като най-мощното фашистко движение в българската история.[1] Сред видните нейни лидери и дейци са д-р Иван Дочев, ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков, Илия Минев, Дянко Марков, Христо Статев и др.
Съюз на българските национални легиони | |
Емблема на СБНЛ | |
Абревиатура | СБНЛ |
---|---|
Ръководител(и) | Христо Луков |
Основана | 3 април 1932 г. |
Разформирована | 1943 г. |
Седалище | София, България |
Вестник | Прелом |
Членове | 75 000 (1939 г.) |
Идеология | националсоциализъм антикомунизъм национализъм фашизъм антисемитизъм |
Полит. позиция | крайно дясно |
Цветове | червен, зелен, черен и бял |
Знаме на партията | |
Организацията изповядва идеология близка до фашизма, включваща създаване на тоталитарен еднопартиен режим, премахване на пазарната икономика и пълен контрол на държавата върху стопанския и обществен живот, антисемитизъм и враждебност към чужденците, антикомунизъм, антимасонство, противопоставяне на интернационализма и пацифизма.[2] Демонстрира симпатии към италианския фашизъм и националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология.[3][4][5] Поради връзките си с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,[6][7][8][9] организацията, както и отделни нейни дейци, са обект на противоречиви исторически оценки[ неясно? ].