Турбокомпресор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Турбокомпресорът (понякога наричан просто турбо) е специален тип компресор, предназначен за нагнетяване на газове. Задвижващата част на този компресор е турбина. Турбокомпресорът намира голямо приложение в двигателите с вътрешно горене. Там се използва за повишаване на общата мощност на двигателите с помощта на повишаването на общото количество на горивото и въздуха, подавани в горивната камера.[1][2] Основното предимство на турбокомпресорите е голямото повишение на мощността на двигателите при съвсем малко повишение на теглото им. Това е възможно, защото турбокомпресорът използва неизползваната енергия на изгорелите газове като по този начин повишава общия КПД на двигателите. Като недостатък при бензиновите двигатели може да се посочи необходимостта от използването на по-ниска компресия с цел да се избегне самовъзпламеняването на гориво-въздушната смес. Това намалява КПД на двигателите при ниски обороти, защото в този режим турбокомпресорът не осигурява необходимото количество въздух. Дизеловите двигатели нямат този проблем – при тях по принцип се използва самовъзпламеняването на горивото. И за двата типа двигатели турбокомпресорът е голямо предимство при големи надморски височини, където концентрацията на въздуха и неговото налягане са по-ниски. Това всъщност е била и основната причина за изобретяването на турбокомпресора, първоначално предназначен за самолетни двигатели.