Умлаут
From Wikipedia, the free encyclopedia
Умлаут (на немски: Umlaut) е понятие, което в немската езикоистория и езикознание е познато от VIII век сл. Хр. Най-просто казано това е процес на частично нагласяване и изравняване на гласните (частична асимилация) на всички способни и подлежащи на този процес гласни в ударена сричка, когато в следващата неударена следва /i/ или /j/. Умлаутът се различава от аблаута, който има друга етимология и друг начин на действие. Умлауът е открит и усвоен като понятие от Якоб Грим, който също намира и понятието Brechung (пречупване, рефракция) – друг вокален процес в немския език. Тази промяна на гласните е много типична на ранните „германски“ (за разлика от днес „немски“) племена.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |