Чадско-либийският конфликт е положение, характеризиращо се със спорадични военни действия в Чад от 1978 до 1987 година, водени от либийски и чадски военни сили. Либия се намесва във вътрешните работи на Чад преди 1978 година и дори преди Муамар Кадафи да вземе властта през 1969. Това става през 1968 година, когато либийският крал Идрис I оказва известна логистична помощ на въстаническата група ФРОЛИНАТ. По този начин Либия още тогава взема отношение към разразяващата се гражданска война в Чад.
Quick Facts Информация, Период ...
Чадско-либийски конфликт |
|
|
Период | 29 януари 1978 – 11 септември 1987 г. |
---|
Място | Чад |
---|
Резултат | Чадско-френска победа |
---|
|
|
|
|
|
неизвестно | 10 000 войници 300 танка 60 самолета
|
|
|
Повече от 1000 убити | Повече от 7500 убити над 1000 ранени и затворници 828 единици артилерийска и авиационна военна техника. |
|
Close
Чадско-либийският конфликт включва четири поредни интервенции на Либия в Чад: през 1978, 1979, 1980-81 и 1983-87. Във всеки един от случаите Кадафи действа с подкрепата на няколко групировки, участващи в гражданската война. Опонентите на Либия намират подкрепа във френското правителство, което се намесва с военни средства, за да спаси чадското правителство през 1978, 1983 и 1986 година.
Военният модел на действията се очертава през 1978, когато либийците осигуряват бронирана техника, артилерия и въздушна подкрепа, а чадските им съюзници – пехота, която поема по-голямата част от разузнаването и бойните действия. Този модел се променя драстично през 1986 година, малко преди края на войната, когато всички чадски сили се обединяват и застават срещу либийската окупация на Северен Чад. За първи път в Чад има толкова голямо военно-политическо обединение. Това лишава либийските сили от пехотата, на която дотогава винаги са разчитали, и то точно когато трябва да влязат в бой с мобилна армия. Противниците на либийците са добре оборудвани с противотанкови и противовъздушни ракети, които неутрализират либийското огнево превъзходство. Резултатът е т.нар. Война на тойотите, която завършва с изтласкването и изгонването на либийците от Чад, което поставя край на целия конфликт.
Първоначалният мотив на Кадафи да започне действия срещу Чад е амбицията му да анексира ивицата Аузу, която се намира в най-северните части на Чад. Кадафи твърди, че тя принадлежи на Либия въз основа на нератифициран договор от колониалния период. През 1972 година, по оценката на историка Марио Азевадо, новите му цели са създаването на клиентска държава под „коремната“ област на Либия, която да бъде ислямска република, основаваща се на джамахирията му. Тази държава би поддържала близки взаимоотношения с Либия и би подсигурила контрола му върху ивицата Аузу. Накрая, той също цели изтласкването на французите от региона и използването на Чад като база, от която да увеличи влиянието си в Централна Африка.