Сафо
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сафо̀ (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още „божествената Сафо“[1], е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.Тя е първата жена поетеса в историята на европейските лиратури и една от най-влиятелните фигури от Античността.
Сафо Ψάπφω | |
древногръцка поетеса | |
Жена с восъчна плочка и стилус (т.нар. „Сафо“). Фреска от Помпей, открита през 1760 г. | |
Родена | |
---|---|
Починала | около 570 г. пр.н.е.
Митилини, Гърция |
Литература | |
Период | между 630 и 612 – ок. 570 пр. Хр. |
Жанрове | химни, партении, любовни песни |
Известни творби | „Любовна болка“, „Молба към Афродита“ |
Семейство | |
Съпруг | неизв. |
Сафо в Общомедия |
Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.
Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.