Аналитична философия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аналитична философия (на английски: analytic philosophy или analytical philosophy) e общ термин за клон или традиция на философията, която става доминираща в англоезичните страни през 20 век. В САЩ, Великобритания, Канада, Скандинавия, Австралия и Нова Зеландия преобладаващото множество от философски университетски департаменти се идентифицират като аналитични департаменти.[1][2]
Най-характерно за аналитичната традиция е засиленото внимание към логиката и езика (анализ на езика), без да има ограничение върху формите, в които то се реализира[необходимо е уточнение]. Майкъл Дъмет описва това, което може да бъде разглеждано като прието за цялата аналитична школа, това са три основни принципа, според Дъмет, по отношение концепцията за обекта на философията в аналитичната традиция [3]:
- „целта на философията е анализът на структурата на мисълта“,
- „изучаването на мисълта трябва строго да се разграничава от изучаването на философския процес на мислене“,
- „и накрая, единственият правилен, същински метод за анализиране на мисълта се състои в анализирането на езика...“ [4]