Антропософия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антропософията (от думите на гръцки: ἄνθρωπος [антропос] – човек, и σοφία [софиа] – мъдрост), наричана още духовна наука от създателя ѝ Рудолф Щайнер, е религиозно-мистично учение[1][2][3][4], отделило се от теософията[1], основано през 1912 г.
Представлява опит да се изследват и опишат духовните явления със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Щайнер дава определението „наблюдение на душата чрез научна методология“. Според него на всеки от 3-те основни душевни процеса (мислене, чувства и воля) съответствува определена степен на съзнание.
Антропософията има за цел да изведе динамиката на отношенията между човека и духовния свят. Рудолф Щайнер споделя със своите последователи, че тя е такъв път на познанието, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да навлязат сред духовните сили на космоса.
Корените на антропософията се откриват както в немската култура и трансценденталната философия на Хегел, Фихте и Шелинг, поетичните и научни творби и разработки на Гьоте, така също и в теософските (и Гьотеви) концепции за кармата и прераждането.