Атомна орбитала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атомна орбитала (АО) е математическа (вълнова функция), която описва поведението на един или най-много два електрона в един атом[1]. Орбиталата се определя от квантовото състояние на този електрон, тоест от неговите квантови числа. Вълновата функция има различна форма и пространствена насоченост за всеки отделен електронен слой, подслой и клетка и в математическо отношение представлява решение на уравнението на Шрьодингер при зададени стойности на квантовите числа:
- Главно квантово число (n) – отговарящо на номера на слоя, в който се намира електронът
- Орбитално квантово число (l) – отговарящо на подслоя, в който се намира електронът
- Магнитно квантово число (m) – отговарящо на квантова клетка от подслоя, в която се намира електронът
- Спиново квантово число (s) – отговарящо на спина, който има електронът, намиращ се в тази квантова клетка.
За всяка различна комбинация от стойности на квантовите числа има различно решение на уравнението. Отделните решения показват разпростирането на вълната на електрона в пространството около ядрото. Най-общо всяка една квантова клетка отговаря на отделна орбитала.
Наименованието „орбитала“ (вместо орбита) отразява геометричната представа за онагледяване на стационарните състояния на електрона в атома и по-точно факта, че тези състояния се описват със законите на квантовата механика и се отличават от класическото движение по определена траектория. Съвкупността от атомни орбитали с еднакво главно квантово число n съставя един електронен слой.