Битка на Хорации и Куриации
From Wikipedia, the free encyclopedia
Битката на Хорациите и Куриациите (Horatii et Curiatii) e легенда, описана от Тит Ливий в неговата книга Ab Urbe Condita.
През 660 пр.н.е., по времето на цар Тул Хостилий (царувал 673–641 пр.н.е.), трима братя-близнаци от хорациите от Рим се бият с трима братя-близнаци от куриациите от Алба Лонга за победата на съответния град. Те не искат да пуснат войските една срещу друга от страх от съседния народ на етруските. След смъртта на неговите двама братя, най-младият от хорациите, Публий Хораций, побеждава за Рим чрез хитрост[1]. След това той убива сестра си, която е сгодена за един от куриациите, понеже страда за смъртта му. Той е обявен от народното събрание за невинен, понеже показал геройство в битката, пред съда се държал достойно и на баща му не трябвало да бъде отнет и последният наследник. Този процес е легендарен в римското право и Цицерон се позовава на него 600 години по-късно (pro rabirius).