Венецианска република
историческа държава в Европа (697-1797) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Венецианската република (на италиански: Repubblica Veneziana), от XVII век Светлейша венецианска република (Serenissima Repubblica di Venezia), е морска република със столица Венеция.[1] Основана според традицията през 697 г. от Паоло Лучо Анафесто, в хода на своята 1100-годишна история тя се утвърждава като една от най-големите европейски търговски и военноморски сили.
- Тази статия е за града-държава. За града вижте Венеция.
Венецианска република (Светлейша венецианска република) Serenissima Repubblica di Venezia | |
— република — | |
697 – 1797 | |
Девиз: Viva San Marcoǃ Да живее Свети Маркǃ | |
Разположение на Венецианската република през 1789 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Венеция (810–1797), Ераклеа (697-741), Маламоко (742-811) |
Официален език | |
Неофициален език | Догадо и Stato da Теra: венециански, ломбардски, фриулански, ладински, цимбрийски Stato da Mar: истриотски, далматински, гръцки, албански, сърбохърватски |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | олигархична република |
Дож | |
697 – 717 | Паоло Лучо Анафесто (първи) |
1789 – 1797 | Людовико Манин (последен) |
История | Средновековие |
Площ | |
Общо (18 век) | 65 790 km2 |
Население | |
По оценка от 1789 | 2 844 212 |
Валута | венециански грош (XII-XV век), цехин (XIII-XVIII век), венецианска лира и др. |
| |
Днес част от | Италия Хърватия Черна гора Албания Гърция Кипър |
Венецианска република (Светлейша венецианска република) в Общомедия |
Първоначално разширена в областта Догадо (понастоящем сравнима с Метрополен град Венеция), в хода на своята история тя анексира голяма част от Североизточна Италия, Истрия, Далмация, бреговете на днешна Черна гора и Албания, както и множество острови в Адриатическо море и Източно Йонийско море. В разгара на експанзията си, между XIII и XVI век тя също така управлява Пелопонес, Крит и Кипър, повечето от гръцките острови, както и няколко града и пристанища в Източното Средиземноморие.
Островите на Венецианската лагуна през XVI век, след като преживяват период на значително увеличение на населението, са организирани в Морска Венеция – византийско херцогство, зависимо от Равенския екзархат. С падането на екзархата и с отслабването на византийската власт възниква Венецианското херцогство, водено от дож и установено на остров Риалто; то става проспериращо благодарение на морската търговия с Византийската империя и други източни държави. За да защити търговските пътища, между XIX и XI век херцогството води няколко войни, които му осигуряват пълно господство над Адриатическо море. Благодарение на участието в кръстоносните походи, проникването в източните пазари става все по-силно и между XII и XIII век Венеция успява да разшири властта си в множество източни емпориуми и търговски пристанища. Надмощието над Средиземно море довежда републиката до сблъсък с Генуезката република, който продължава до XIV век, когато, след като рискува пълен крах по време на Войната при Киоджа (с генуезката армия и флота в Лагуната за дълъг период от време), Венеция бързо успява да се възстанови от териториалните загуби, претърпени с Торинския мир от 1381 г. и да започне експанзия на континента.
Венецианската експанзия обаче води до коалицията на Хабсбургската монархия, Испания и Франция в Камбрийската лига, която побеждава Венецианската република в битката при Анядело през 1509 г. Макар да запазва повечето си владения на континента, Венеция е победена и опитът за разширяване на източните владения предизвиква дълга поредица от войни срещу Османската империя, които завършват едва през XVIII век с Пожаревацкия мир от 1718 г. и които причиняват загубата на всички владения в Егейско море. Въпреки че все още е процъфтяващ културен център, Венецианската република е окупирана от френските войски на Наполеон Бонапарт и нейните територии са разделени с Хабсбургската монархия след ратифицирането на Кампоформийския мирен договор.
През цялата си история Венецианската република се характеризира със своя политически ред. Наследен от предишните византийски административни структури, нейният държавен глава е дожът – длъжност, станала избираема от края на IX век. В допълнение към него администрацията на републиката се ръководи от различни съвети: Висшият съвет, със законодателни функции, подкрепян от Низшия съвет, Съвета на четиридесетте и Съвета на десетте, отговарящ за съдебните въпроси, и Сенатът.[2]