Г-20
From Wikipedia, the free encyclopedia
Групата на двайсетте, съкратено Г-20 (официално: на английски: Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors), е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представян от държавата председател на Съвета на ЕС (освен в случаите, когато страната председател е член на Г-7 и по такъв начин вече е представена в Г-20).
Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР, Япония и Европейският съюз.
Освен това, обикновено на срещите на G20 присъстват представители на Международния валутен фонд и Световната банка. Г-20 е създадена първоначално като Г-7 на 26 септември 1999 г. Г-20 е неофициална инициатива, в която участват финансови министри и управители на централни банки с цел сътрудничество и консултация в областите на международната финансова система, глобалната икономика и други икономически сфери.
Г-20 произвежда 90 % от световния брутен национален продукт, генерира 80 % от международната търговия (включително търговията в самата ЕС) и обхваща две трети от населението на света.[1]
Г-20 е предложен от бившия канадски министър на финансите Пол Мартин (който впоследствие става министър-председател на Канада) за сътрудничество и консултации по въпроси, свързани с международната финансова система. Тя изучава, преглежда и насърчава дискусии по политически въпроси, свързани с насърчаване на международната финансова стабилност и има за цел да разглежда въпроси, които са извън отговорността на всяка една друга организация.
Ръководителите на Г-20 се срещат два пъти годишно от 2008 до 2010 г. От началото на 2011 г. срещите се провеждат веднъж годишно. Последната среща е в Хамбург на 7 – 8 юли 2017 г. [2]