Джан Гастоне де Медичи
последен велик херцог на Велико херцогство Тоскана от фамилията Медичи / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джовàни Батѝста Гастòне де Мèдичи (на италиански: Giovanni Battista Gastone de’ Medici; * 24[1] или 25 май 1671, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 юли 1737, пак там[2]) е от 1723 до 1737 г. 7-ми велик херцог на Тоскана, последният велик херцог на Велико херцогство Тоскана от фамилията Медичи и последният мъж от младата линия на Медичите.[3][4]
Джан Гастоне де Медичи | |
Велик херцог на Тоскана | |
Управление | 31 октомври 1723 – 9 юли 1737 |
---|---|
Наследил | Козимо III Медичи |
Наследник | кайзер Франц I |
Лични данни | |
Роден | |
Починал |
Флоренция, Велико херцогство Тоскана |
Погребан в | Параклис на Медичите, Базилика Сан Лоренцо (Флоренция) |
Пълно име | Джовани Батиста Гастоне де Медичи |
Религия | Католицизъм |
Подпис | |
Отличия
| |
Семейство | |
Баща | Козимо III Медичи (1642 – 1723) |
Майка | Маргарита Луиза Бурбон-Орлеанска |
Брак | Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург |
Потомци | няма |
Герб | |
Джан Гастоне де Медичи в Общомедия |
Като по-млад принц Джан Гастоне не играе важна роля в политиката на Тоскана до провала на брака на по-големия му брат Фердинандо, когато младият мъж се жени през 1697 г. за принцеса Анна Мария Франческа фон Саксония-Лауенбург. Джан Гастоне, кротък, културен мъж, миролюбив и откровен хомосексуалист, не се погажда със съпругата си, негов антипод по характер. Отдавайки се на алкохолизъм и на необуздани пороци, за да компенсира меланхолията, от която страда, той наследява баща си през 1723 г. на трона на Тоскана, който сега е обект на търговия на великите европейски сили поради липсата на наследници на Дом Медичи.
През четиринадесетте си години на управление, въпреки лошото си здраве, той се опитва да поправи лошото управление на баща си, установявайки разделението между Църквата и Държавата, възстановявайки жизнеността на културата и намалявайки данъците. Принуден първо да обяви за наследник Карлос III де Бурбон от Испания, а след това Франц I Стефан Лотарингски от Австрия, Джан Гастоне не успява да поддържа независима външна политика, оставяйки Тоскана като наследство на Хабсбург-Лотарингите.