Държавен глава
From Wikipedia, the free encyclopedia
Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата. Държавният глава персонифицира приемствеността и легитимността на държавата. Законодателният орган на страната може да отнеме правомощията на държавния глава чрез импийчмънт.
Реалните функции и правомощия на държавния глава се различават чувствително в различните държави и исторически периоди в зависимост от формата на държавно управление. В САЩ, като президентска република, държавният глава е и глава на изпълнителната власт. В Германия, като парламентарна република, държавният глава има само представителни функции, а в Русия, като полупрезидентска република, държавният глава може да разпуска законодателния орган (Федералното събрание на Русия).
В историята на България, с промяната на държавното устройство, функциите на държавен глава са изпълнявани от монарх, регент, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание, Държавен съвет и Председател (президент) на Републиката. Днес тази функция се изпълнява от институцията Президент на България, чиито правомощия са определени в Конституцията на Република България от 1991 г. която определя сегашното Държавно устройство на България.[1] Новата конституция на България налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Предвижда се свикване на Велико народно събрание (400 народни представители), което може да променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители.
Президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат. Той представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми, упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане). Президентът е върховен главнокомандващ въоръжените сили на България.[2]
Първият президент на България, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992 г.[3] В края на своето управление той пожелава да направи България полупрезидентска република, като се аргументира с необходимостта от по-осезаем контрол над изпълнителната власт от страна на държавния глава. Според него с Конституцията на Народна република България от 1971 г. България е имала такава форма на управление,[4] като тази форма на управление е желана от повечето българи и това трябва да се докаже със свикване на референдум.[5]