Игор Стравински
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ѝгор Фьо̀дорович Стравѝнски (на руски: Игорь Фёдорович Стравинский) е руски композитор, работил през по-голямата част от живота си във Франция и Съединените щати. Той е определян като един от най-значимите композитори на 20 век,[1][2][3] а понякога и като една от най-влиятелните личности на столетието.[4] Освен признанието, което получава за своите композиции, той е известен и с работата си като пианист и диригент, често при премиерите на своите произведения.
Игор Стравински Игорь Стравинский | |
руски композитор | |
Роден | Игор Фьодорович Стравински
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Венеция, Италия |
Религия | православие |
Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
Музикална кариера | |
Стил | опера, симфония, Камерна музика |
Инструменти | пиано |
Направление | импресионизъм, неокласицизъм |
Активност | 1907 – 1971 г. |
Лейбъл | „Ар Си Ей Виктор“, „Кълъмбия Рекърдс“, CBS |
Участник в | American Academy of Arts and Letters, „Американска академия за изкуство и наука“, Bavarian Academy of Fine Arts, Royal Swedish Academy of Music |
Семейство | |
Баща | Фьодор Стравински |
Подпис | |
Уебсайт | |
Игор Стравински в Общомедия |
Кариерата на Стравински като композитор е забележителна със стилистичното разнообразие на работите му. Той получава международна известност с три балета, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна трупа – „Жар-птица“ (1910), „Петрушка“ (1911/1947) и „Пролетно тайнство“ (1913). „Пролетно тайнство“, чиято премиера предизвиква обществени безредици, напълно променя начина, по който по-късните композитори разглеждат ритмичната структура, и до голяма степен утвърждава трайната репутация на Стравински като революционер в музиката.
След този пръв руски период на творческото си развитие, през 20-те години на ХХ век Стравински се насочва към неокласицизма. През този период той обикновено използва традиционни музикални форми, като кончерто гросо, фуга или симфония, в които често нишка на силни емоции е прикрита под външното впечатление за сдържаност и безстрастност. В много от тези композиции той отдава почит на класически композитори, като Йохан Себастиан Бах или Пьотър Чайковски.
През 50-те години Игор Стравински възприема техниките на сериализма, които заемат важно място в последните двадесет години от творческата му работа. Композициите от този период запазват много сходства с по-ранните му работи – ритмична енергия, конструиране на разширени мелодични идеи от няколко кратки компонента, чистота на формата, на инструментацията, на изказа.