Имплозия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Имплозията е процес, при който обектите се разрушават чрез свиване (или притискане) върху самите себе си. Това е обратният процес на експлозия.[1] При него се концентрират материя и енергия. Истинската имплозия обикновено включва разлика между вътрешното (ниско) и външното (високо) налягане или между вътрешните и външните сили, която е толкова голяма, че цялата структура се срива сама в себе си. Примери за имплозия включват подводница, която се смачква от външното хидростатично налягане на околната вода, и сриването на масивна звезда вследствие на огромното си гравитационно налягане.
Имплозията може да извърне материала навън (например, отскачане вследствие силата на свиващия се материал или изхвърляне на периферен материал, докато вътрешните части се сриват), но това не е съществен компонент на имплозията и не всички видове имплозия се държат по този начин. Ако обектът е бил твърдо тяло, тогава имплозията обикновено го принуждава да заеме по-плътна форма, тоест да стане по-концентриран, компактен, компресиран или да бъде преобразуван в нов материал, който е по-плътен от първоначалния.