Исак Нютон
Английски физик и математик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Исак Нютон (на английски: Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога“.[6]
Исак Нютон Isaac Newton | |
Английски физик и математик | |
Портрет на Исак Нютон от Годфри Нелър, 1689 г. | |
Роден |
25 декември 1642 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал |
Лондон, Великобритания |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Етнос | Англичани[1] |
Националност | Великобритания |
Учил в | Тринити Колидж[1] Тринити Колидж[1] Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | физика, математика, астрономия |
Учил при | Айзък Бароу[2], Бенджамин Пулийн[3] |
Работил в | Кеймбриджки университет; Британско кралско научно дружество |
Известен с | Откриването на математическия анализ (независимо от Готфрид Лайбниц); Нютоновата механика; Закона за всемирното привличане; Дисперсия на светлината |
Повлиян | Хенри Мор[4] Полско братство[5] |
Повлиял | Никола Фасио дьо Дюилие Волтер |
Семейство | |
Подпис | |
Исак Нютон в Общомедия |
В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.
Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.[7]
Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.[8]