История на Русия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Русия[1] води началото си от историята на източните славяни и на угро-финските народи.
Държавата Garðaríki („владение на градовете“), чието сърце се намира в Новгород и обхваща всичките земи, населени с илменски (новгородски) славяни, вепси и воти, е основана от варяжкия предводител Рюрик през 862 г. (обикновено от тази дата се отчита история на Русия, а за времето преди това се говори за история на руските земи). Киевска Рус, първата обединяваща за източните славяни държава, е основана от Рюриковия наследник Олег Новгородски през 882 г. Според древноруската Йоакимовска летопис, Киевска Рус приема християнството от Византия през 988 г. Първите богослужебни книги са пренесени в Киевска Рус от Българското царство. Киевска Рус се разпада почти изцяло като държава под натиска на монголските нашествия между 1237 и 1240 г., при което почти половината от населението загива. Междувременно местни владетели водят борба за политическото и културното наследство на Киевска Рус, в частност Новгород и Псков.
След XIII в. Москва се превръща в културен център на страната, става столица на Руското царство, обявено от Иван Грозни в средата на ХІV век. От началото на XVIII век Руското царство се нарича Руска империя, която се простира от Полско-литовската държава на запад до Тихия океан на изток.