Лаврентий Берия
грузински политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Лаврентий Павлович Берия (на руски: Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, на грузински: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е руски революционер, съветски офицер, съветски държавен и политически деец, началник на съветските тайни служби (НКВД) и апарата на милицията. Маршал на Съветския съюз от 1945 г.[1] и герой на социалистическия труд (1943 г.), лишен от тези звания през 1953 г., заместник-председател (1946 – 1953 г.) и първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР (1953 г.), член (1941 – 1944 г.) и заместник-председател на Държавния комитет по отбраната на СССР (1944 – 1945 г.), член на Централния изпълнителен комитет 7-и мандат, депутат във Върховния съвет на СССР 1-ви – 3-ти мандат, член на ЦК на ВКП (б) (1934 – 1953 г.), кандидат-член (1939 – 1946 г.) и член на Политбюро (1946 – 1953 г.), по произход грузинец.
Лаврентий Берия ლავრენტი პავლეს ძე ბერია | |
грузински политик | |
Роден |
Мерхеули, Грузия |
---|---|
Починал | 23 декември 1953 г. (54 г.)
|
Погребан | Ново донско гробище, Москва, Русия |
Религия | атеизъм |
Учил в | Азербайджанска държавна нефтена академия |
Политика | |
Партия | КПСС (март 1917 г.) |
първи секретар на Грузинската комунистическа партия | |
15 януари 1934 – 31 август 1938 | |
първи заместник-председател на Съвета на министрите | |
5 март 1953 – 26 юни 1953 | |
министър на външните работи | |
5 март 1953 – 26 юни 1953 | |
Военна служба | |
Звание | Маршал |
Семейство | |
Подпис | |
Лаврентий Берия в Общомедия |
Известен е като тясно приближен на Йосиф Сталин, отговорен за извършването на множество репресии и политически убийства, особено по време на Втората световна война и след нея. След съветската инвазия в Полша през 1939 г. той е отговорен за организирането на Катинското клане[2], както и за съветски партийни разузнавателни операции и саботажи на Източния фронт по време на Втората световна война.
Берия е също така ръководител на организираната от Сталин Голяма чистка през 1930-те години, но всъщност я ръководи само в заключителната ѝ фаза. Преди да започне работа в Москва, през 1920-те години е шеф на ГПУ в Грузия, а после секретар на Грузинската компартия. Под неговото ръководство Грузия се превръща в курортен център на Съветския съюз, увеличава се значително количеството на произвежданата селскостопанска продукция и се повишава значително средната грамотност на населението.
Берия лично отговаря за проекта на съветската атомна бомба, под негово ръководство е извършван и шпионажът в САЩ и кражбата на документи за нея[3]. След Втората световна война той организира комунистическия преврат на държавните институции в Централна Европа и Източна Европа и политическите репресии в тези страни. След смъртта на Сталин през март 1953 г. Лаврентий Берия става първи заместник-премиер на Съветския съюз и ръководител на Министерството на вътрешните работи за кратко време, като борбата за главния пост се води основно между него и Никита Хрушчов. Въпреки това, при преврат от Хрушчов с помощта на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков през юни 1953 г., Берия в крайна сметка е отстранен от власт и арестуван по обвинения в изнасилване и предателство. Той е осъден на смърт чрез разстрел на 23 декември 1953 г.[4] Присъдата е изпълнена на същия ден, по собствена инициатива, от генерал-полковник Павел Батицки. След смъртта му управлението полага много грижи името и престъпните му дела да бъдат заличени.
Престъпленията му включват отговорността за екзекуцията на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери ГУЛАГ. На Берия се приписва разширяването на тези лагери и контрола над тайни центрове за задържане за учени и инженери, известни като шарашки. Той също така е „сексуален хищник“, който нарежда на милицията във вечерните часове да му води жените, които е харесал. Лично изтезава или разстрелва много известни личности и извършва масиран терор върху населението за поддържане на страхопочитание към властта.