Мерил Стрийп
американска актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Мери Луиз „Мерил“ Стрийп (на английски: Meryl Streep, родена Mary Louise Streep) е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана е за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.[1]
Мерил Стрийп Meryl Streep | |
американска актриса | |
Мерил Стрийп през 2018 г. | |
Родена | Мери Луиз Стрийп
|
---|---|
Религия | атеизъм |
Националност | САЩ |
Учила в | Йейлски университет Йейлско драматично училище |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1971–днес |
Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1979 „Крамър срещу Крамър“ Най-добра женска роля: 1982 „Изборът на Софи“ 2011 „Желязната лейди“ |
Награди Еми | 1978 „Холокост“ 2004 „Ангели в Америка“ |
Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1979 „Крамер срещу Крамер“ 2002 „Адаптация“ Най-добра актриса в драма: 1981 „Жената на френския лейтенант“ 1982 „Изборът на Софи“ 2011 „Желязната лейди“ Най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм: 2003 „Ангели в Америка“ Най-добра актриса в мюзикъл или комедия: 2006 „Дяволът носи Прада“ 2009 „Джули и Джулия“ |
БАФТА | Най-добра актриса: 1981 „Жената на френския лейтенант“ 2011 „Желязната лейди“ |
Семейство | |
Съпруг | Дон Гамър (1978 – 2017; разделени) |
Партньор | Джон Казейл (1976 – 1978 (до смъртта му)) |
Деца | Хенри, Мейми, Грейс и Луиза |
Други роднини | Брук Шийлдс |
Подпис | |
Уебсайт | merylstreeponline.net |
Мерил Стрийп в Общомедия |
Носителка е на множество отличия през цялата си кариера, обхващаща повече от четири десетилетия, включително рекордните 21 номинации за „Оскар“, спечелвайки три,[2] и рекордните 33 номинации за „Златен глобус“, спечелвайки осем,[3] както и 2 награди Еми и 2 награди на БАФТА. Тя има най-много номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ от всички актриси и актьори в историята.
Стрийп прави своя сценичен дебют през 1975 г. в Trelawny of the Wells и през 1976 г. е номинирана за наградата „Тони“ за играта си в пиесите 27 Wagons Full of Cotton и A Memory of Two Mondays. През 1977 г. прави своя дебют в игрален филм в „Джулия“. Печели първата си награда „Еми в праймтайма“ през 1978 г. за минисериала „Холокост“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за „Ловецът на елени“ същата година. Печели „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за ролята на проблемна съпруга в „Крамър срещу Крамър“ (1979), последвана от „„Оскар“ за най-добра женска роля за ролята на оцеляла от Холокоста в „Изборът на Софи“ (1982). Тя продължава да печели награди и признание от критиците за филмовата си работа през 80-те и 90-те години. Търговският успех варира, като „Далеч от Африка“ (1985), „Смъртта ѝ прилича“ (1992) и „Мостовете на Медисън“ (1995) са най-финансово успешни през този период.
Стрийп възвръща славата си през следващите десетилетия с водещи роли в „Адаптация.“, „Часовете“ (и двата от 2002 г.), „Дяволът носи Прада“ (2006), „Съмнения“, „Mamma Mia!“ (и двата от 2008 г.), „Джули и Джулия“, „Не е лесно“ (и двата от 2009 г.), „Вдън горите“ (2014), „Вестник на властта“ (2017) и „Малки жени“ (2019), и печели третия си „Оскар“ за ролята си на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ (2011). Нейните телевизионни роли включват минисериала „Ангели в Америка“ (2003), за който получава втората си награда „Еми в праймтайма“, „Големи малки лъжи“ (2019) на Хоум Бокс Офис и „Убийства в сградата“ (2023) на Хулу.
Стрийп е носителка на много почетни награди, включително Наградата на AFI за цялостна кариера през 2004 г., Гала трибют от Филмовото общество на Линкълн център през 2008 г. и Наградата на Кенеди център през 2011 г. за нейния принос към американската култура чрез сценичните изкуства. Президентът Барак Обама я награждава с Националния медал на изкуствата през 2010 г. и с Президентския медал на свободата през 2014 г.[4] През 2003 г. френското правителство я прави командир на Ордена на изкуствата и литературата.[5] Тя получава наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Б. Демил през 2017 г.[6] Получава и звезда на Холивудската алея на славата през 1998 г.[7]