Модел Ламбда-CDM
From Wikipedia, the free encyclopedia
Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя. Често се нарича стандартен модел на космологията на Големия взрив, тъй като е най-простият модел, който дава сравнително добра представа за следните свойства на космоса:
- съществуването и структурата на реликтово излъчване;
- мащабната структура в разпределението на галактиките (мегагалактики);
- наблюдаваното изобилие от водород (включително деутерий), хелий и литий;
- ускоряващото се разширяване на Вселената, наблюдавано в светлината от далечни галактики и свръхнови.
Серия статии на тема Космология Тази кутия: |
Изучавани обекти и процеси
Наблюдавани процеси
Космологическо червено отместване, Разширение на Вселената, Формиране на галактиките, Закон на Хъбъл, Нуклеосинтез
Теоретични търсения
Космологични модели, Космическа инфлация, Теория на Големия взрив, Вселена на Фридман, Модел Ламбда-CDM,
Космологичен принцип, Космологическо уравнение на състоянието, Критична плътност, Форма на Вселената, Хронология на космологията
|
Моделът приема, че общата теория на относителността е правилната теория на гравитацията в космологични мащаби. Той се появява в края на 90-те години на миналия век като съгласувана космология, след период на изследвания, в който различни наблюдавани свойства на Вселената изглеждат взаимно несъвместими и няма консенсус относно структурата на енергийна плътност на Вселената.
Моделът ΛCDM може да бъде разширен чрез добавяне на космологична инфлация, квинтесенция и други елементи, които са текущи области на спекулации и изследвания в космологията.
Някои алтернативни модели оспорват допусканията на модела ΛCDM. Примери за такива модели са модифицираната нютонова динамика, ентропийната гравитация, модифицираната гравитация, теории за широкомащабни вариации в плътността на материята на Вселената, биметрична гравитация, мащабна инвариантност на празното пространство и разлагаща се тъмна материя (DDM).[1][2][3][4][5]