Осетински език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Осетинският език (ирон æвзаг) е езикът на осетинците. Принадлежи към източноиранските езици и е разпространен в Република Северна Осетия и в Южна Осетия и е наследник на средновековния алански език. Броят на владеещите го е около 450-500 хиляди души (само в Русия 488 000), от тях в Северна Осетия има около 300-350 хиляди. Според преброяването от 2002 осетински език владеят 9388 руснаци, 1866 арменци, 1107 кабардинци и 737 ингуши.
Осетински език ирон ӕвзаг | |
/iˈɾon ɐvˈzaɡ/ | |
Страна | Русия, Грузия и др. |
---|---|
Регион | Кавказки регион |
Говорещи | 500 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Северноирански Осетински | |
Официално положение | |
Официален в | Северна Осетия, Южна Осетия |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | os |
ISO 639-2 | oss |
ISO 639-3 | oss |
Осетински език в Общомедия |
Съвременният осетински език се образува от смесването на ираноезичното население в предпланинските области в Северен Кавказ (кавказки алани), изтласкано покрай нашествието на татаро-монголите на Тамерлан в планинския район на Централен Кавказ, с коренното население, което говори езици от кавказката група. Това води до появата на необичайни за индоевропейските езици езикови явления във фонетиката (гърлени съгласни), в морфологията (силно развита аглутинативна падежна система, каквато не е характерна за иранските езици като цяло), в речниковия състав (думи с неясен произход, семантични паралели и заемки от адигейските, нахско-дагестанските и картвелските езици, най-вече от ингушки, кабардински, грузински).
Осетинският език съхранява и следи от древен контакт с германски, тюркски, славянски[1] и угро-фински езици[2].