Патриарх
From Wikipedia, the free encyclopedia
Патриарх (на гръцки πατριάρχης; от πατήρ – ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης – ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриарх Давид (Деяния 2,29), патриарх Авраам (Послание до евреите 7,4). Най-често като патриарси се споменават тримата праотци Исаак, Авраам и Иаков, от които произхождат началниците на 12-те Израилеви колена: „...а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси“ (Деяния 7,9). Тези дванайсет патриарси, синове на Иаков, са според Първа книга Мойсеева – Битие 35:22 – 26: „Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир.“
Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „папа“.
По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стояли четирима патриарси: Константинополският, Александрийският, Антиохийският и Йерусалимският. Това се потвърждава от съвременника на Византийската империя Ибн Хурдазбих, като освен посочените, той пояснява, че общия брой на патриарсите е дванадесет – шест в столицата и шест в провинциите.[1].
Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на Сирийската църква, както и някои католически епископи, например тези на Венеция.