Постмодернизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“. Постмодернизмът е тясно свързан с психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода (gender studies).
Постмодернизъм |
---|
Предхожда се от модернизма |
Пост-анархизъм |
последван от ремодернизъм |
Идейните движения след романтизма трудно се поддават на дефиниция или категоризация, тъй като рядко може да се постигне консенсус. Постмодернизмът обикновено се свързва с новите идеи, мисловни модели и нагласи и промените в тяхното изразяване след Втората световна война, когато дори проблематизираните правила и категории на модернизма биват подложени на критика и преосмисляне.[1] Те засягат визуалните изкуства, науката, културата и обществото и др.
Идеите и нагласите, които обикновено се свързват с постмодернизма, са: доминацията на масмедиите; случайността; политическите идеологии; релативизмът; артистичният еклектизъм и незавършеността; аморфността на идентичностите; формите и моделите; културният плурализъм; скептицизмът по отношение на науката, прогреса и идеалите; ироничната дистанция и пародийността и др.[2][3]
Компактният оксфордски речник на английския език се отнася към постмодернизма като „стил или концепция в изкуствата, характеризиращ се в недоверието в теории и идеологии и от привличането на вниманието към конвенциите.“[4]
Терминът започва да се използва през 70-те години на ХХ век в различни области. Например Джон Уоткинс Чапман заявява „един постмодерен стил на рисуване“, за да се разположи извън репертоара на френския импресионизъм.[5] Основните идеи на постмодернизма са изследвани от Жан-Франсоа Лиотар („Постмодерната ситуация“, 1979, и др.), Юрген Хабермас („Модерност срещу постмодерност“, 1981, и др.), Фредерик Джеймисън („Постмодернизмът или културната логика на късния капитализъм“, 1991, и др.), Ихаб Хасан, Матей Калинеску и др.