Прагматика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Прагматиката (гръцки: πραγμα, pragma - действие, действителен) е дял на лингвистиката, който изучава начините, по които контекстът влияе върху значението; тоест „значението в контекста и езиковата употреба“ (Церданелис, Уонг, 2004:239). Заедно със семантиката това са двете основни полета в лингвистиката, занимаващи се със значението [1]. Прагматиката обхваща теория на речевите актове, импликатурата в разговор, конверсационен анализ и други подходи към езиковото поведение във философията, социологията и лингвистиката [2]. Тоест прагматиката представлява когнитивно, социално и културно изучаване на езика и комуникацията. Прагматиката изучава как трансмисията на значението зависи не само от езиковото знание (като граматика, речник и т.н.) на говорещия и слушащия, но също така и от контекста на изразяване, произнасяне, изричане, знание за статуса на тези, които са включени в разговора, загатнатото намерение на говорещия и прочее [3].