Разделителна способност (оптика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Разделителната способност на оптична система[1] е нейното свойство да покаже два обекта, разположени на определено отстояние от нея, като две отделни изображения, а не като едно. [2]
- Тази статия е за оптични системи. За разделителна способност на електронен дисплей вижте Разделителна способност (монитор).
Според критерия на Рейли две точки могат да се видят отделно, ако главният максимум на дифракционното изображение на едната от тях съвпада с първия минимум на дифракционното изображение на втората и обратно.
Ако φ0 (на схема 1) е ъгълът, под който се наблюдава първият дифракционен минимум на точков източник на светлина през кръгла оптична леща с диаметър D, за електромагнитна вълна с дължина λ ще бъде в сила:[2]
Ъгълът φ0 е ъгловата разделителна способност на лещата. При малък ъгъл, горното се опростява до:
Човешкото око има най-голяма разделителна способност на разстояние d=250 mm и е най-чувствително при дължина на вълната λ=550 nm. При размер на зеницата D≈2 mm, разделителната способност на човешкото око е около 1 – 2′ (ъглови минути) или 0,02 – 0,03°, което на разстояние d=250 mm съответства на отстояние между две точки от 0,1 mm (100 μm), колкото е дебелината на един косъм.[2]