Разобличител
From Wikipedia, the free encyclopedia
Разобличителят (на английски: whistle-blower, в превод „надуващия свирката“)[1] е човек, който разобличава и съобщава за предполагаема незаконна, неетична дейност или нередност в правителствена, обществена или частна организация[2].
Нередността може бъде квалифицирана по много начини: нарушение на закона, на корпоративните правила, на различни регулации и/или директна заплаха на обществения интерес или националната сигурност, както и измама и корупция[3].
Разобличителите могат да обявят информацията за нередност на вътрешен човек (вътре в организацията) или на външни лица (регулатори, полицейските органи, медия или на хора, засегнати от тези действия).
При това те често се изправят срещу репресии и отмъщение от страна на засегнатата организация или група хора, понякога от сродни организации, а понякога и от страна на закона.
Понякога трети страни, като Уикилийкс и други групи, предлагат защита на разобличителите, но тя е само частична. Разобличителите рискуват съдебно преследване, обвинение в престъпление, социално осъждане и уволнение от заеманата длъжност. Макар че в някои страни има законова защита на разобличителите, тази защита е ограничена и подчинена на много условности, като по този начин те остават уязвими за отмъщение и съдебни дела. Предприемането на действия за разобличаване става все по-сложно с напредъка на технологиите в комуникациите.[4]
Грубо разграничение на вредите за разобличителя може да се направи според това дали информацията касае частна или обществена организация. Например в САЩ разобличаването на публична организация може да доведе до криминална присъда и затвор за извършителя, докато в случая на частен бизнес е по-вероятно той да бъде уволнен и срещу него да бъде заведено гражданско дело.
По-дълбоките въпроси и теории защо хората се решават да разобличат нередностите могат да се изследват от позициите на етиката. Въпросите за легитимността на разобличителя, моралните му убеждения и оценката за институцията, за която той информира, са част от политическата етика. Например в случая на Едуард Сноудън разобличението се изтъква като последният възможен етичен акт.