Генуезка република
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Генуезката република или Република Генуа (на италианскиː Repubblica di Genova, на лигурскиː Repúbrica de Zêna, /ɾe'pybɾika de 'ze:na/, на латинскиː Res publica Genuensis или Ianuensi; официално Compagna Communis Ianuensis до 1528 г. и от 1580 г. Пресветлейша генуезка република – Serenissima Repubblica di Genova) е средновековна и ранномодернa морска република със столица Генуа в Лигурия, днешна Италия, съществувала от 1099 до 1797 г.[1] През Късното средновековие е една от основните търговски сили в Средиземно и в Черно море, а между XVI и XVII век – един от основните финансови центрове в Европа.[2]
Генуезка република Repúbrica de Zêna (лиг.) Res Publica Ianuensis (лат.) Repubblica di Genova (итал.) | |
1099 – 1797 | |
Девиз: Respublica superiorem non recognoscens („Република, която не признава висшестоящи“) | |
Континент | Западна Европа |
---|---|
Столица | Генуа |
Официален език | лигурски, латински, италиански |
Неофициален език | лигурски |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | олигархична морска република |
дож | |
1339 – 1344 | Симоне Боканегра |
1795 – 1797 | Джакомо Мария Бриньоле |
1814 – 1815 | Джироламо Сера |
История | Средновековие Ранна модерна епоха |
Основаване | 1099 г. |
Разпадане, Лигурска република | 14 юни 1797 г. |
Възстановяване | 26 април 1814 г. |
Разпадане | 7 януари 1815 г. |
Площ | |
Общо (XVI век) | ок. 140 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 600 000 |
Валута | Генуезка лира |
| |
Днес част от | Италия Франция Гърция Монако Русия Украйна Тунис Турция Кипър |
Генуезка република в Общомедия |
По време на историята си от повече от седем века тя създава няколко колонии в Средиземно море и в Черно море, включително Корсика от 1347 до 1768 г., Монако, Южен Крим от 1266 до 1475 г. и островите Лесбос и Хиос от XIV век до 1462 и 1566 г. съответно.[3] Някои от тях са създадени директно под патронажа на властите на републиката, за да подкрепят икономиката на местните търговци, докато други са родени като феодални владения на генуезките благородници. Генуезката колонизация се смята за средновековния предшественик на съвременната колонизация.[4] С настъпването на Ранната модерна епоха републиката губи много от своите колонии и трябва да измести интересите си и да се съсредоточи върху банкирането. Това решение се оказва успешно за Генуа, която остава един от центровете на капитализма, с високо развити банки и търговски компании.
Наричана „Превъзходната“ (La Superba) от Франческо Петрарка заради славата си в моретата и впечатляващите си паметници, републиката е известна и с имената „Господарката“ (Dominante), „Господарката на моретата“ (Dominante dei mari) и „Републиката на великолепните“ (Repubblica dei magnifici).[5] От XI век до 1528 г. е официално известна като „Compagna Communis Ianuensis“, а от 1580 г. като „ Serenìssima Repùbrica de Zêna“ („Най-светлейшата генуезка република“).
От 1339 г. до изчезването на републиката през 1797 г. най-висшата длъжност в нея е дожът, първоначално избран доживот, а след 1528 г. с двугодишен мандат. В действителност обаче републиката е олигархия, управлявана от малка група търговски семейства, от които са избирани дожите.[6]
Генуезкият флот играе основна роля за богатството и силата на републиката през вековете и значението му е признато в цяла Европа.[7][8] До ден днешен неговото наследство, като ключов фактор за триумфа на Генуезката република, все още се признава и неговият герб е изобразен на знамето на Италианския флот. През август 1284 г. Генуа се бие победоносно срещу Република Пиза в битката при Мелория за господството над Тиренско море и е вечен съперник на Венецианската република за господство в Средиземно море.
Републиката започва, когато Генуа става самоуправляваща се комуна през XI век. След като вече е загубила голяма част от историческия си престиж, републиката изчезва през 1797 г. поради италианската кампания на Наполеон, като по този начин се превръща в дъщерна република на Първата френска република под името Лигурска република (1797 – 1805) до анексирането си към Първата френска империя. След падането на Наполеон Виенският конгрес взема решение за анексирането на Лигурия към Сарднинското кралство, предшествано от ефимерното възстановяване като Генуезка република, чийто край настъпва между 1814 и 1815 г.[9]