Синхроничност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синхроничност е понятие, въведено от Карл Густав Юнг. То е противоположният полюс на каузалността.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Синхроничността е явление, при което едно събитие от външния свят съвпада до голяма степен с психологическо състояние – мисъл, идея, предчувствие, съновидение.[1] Тогава се получава съвпадение между случка от материалния свят (действителността) и психичния свят (какво си е мислил или сънувал човек). Получава се нещо като предсказване (гадаене).
Карл Юнг развива идеята като я дефинира по няколко начина[2]:
1. Като некаузален свързващ принцип.
2. Като събитията, които са свързани смислово (понякога чрез символи), а не причинно (т.е. несъвпадащи по време и пространство).
3. Като събития съвпадащи с време – пространството, но винаги свързани смислово, психологически.
4. Като свързваща психичния и матриалния свят.
За Юнг синхроничността означава „смислово съвпадение“. Това е такова съвпадение на две или повече събития, които нямат причинно – следствена връзка, но имат един и същи смисъл. Например един човек сънува, че негов приятел е починал и същата нощ той действително е умира. Тук не е възможна причинната връзка между двата случая, но човек възприема тяхното съвпадение, което има еднакъв смисъл.[3]