Уилям Бътлър Йейтс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Уилям Бътлър Йейтс (на английски: William Butler Yeats) е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век.
Уилям Бътлър Йейтс William Butler Yeats | |
Йейтс през 1903 г. (сн. Алис Боутън) | |
Роден | 13 юни 1865 г. |
---|---|
Починал | 28 януари 1939 г. (73 г.) |
Професия | драматург, поет |
Националност | Ирландия |
Жанр | стихотворение |
Награди | Нобелова награда (1923) |
Повлиян от
| |
Съпруга | Джорджина Хайд-Лийз (от 1916 г.) |
Деца | Ан Йейтс Майкъл Йейтс |
Подпис | |
Уебсайт | |
Уилям Бътлър Йейтс в Общомедия |
Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане и – редом с лейди Огаста Грегъри, Едуард Мартин и др. – основател и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература[1], за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929). Много добър приятел е с американския поет емигрант Езра Паунд. Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката „Гитанджали“ (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1923 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература.
Родом от Дъблин, той учи там и в Лондон. Като млад изучава поезия и от дете има силно влечение към ирландските легенди и окултизма. Тези теми присъстват в първия период на творчеството му, който трае общо-взето до края ХIХ век. Публикува първата си стихосбирка през 1889 г. Плавният лиричен ритъм на стихотворенията в нея е белег за влиянието на Едмънд Спенсър, Пърси Биш Шели и поетите прерафаелити. След 1900 г. поезията на Йейтс придобива по-материална и реалистична форма. Той до голяма степен се отрича от младежкия си трансцендентализъм, но продължава да го занимава въпросът за материалните и духовните маски на личността, както и теориите за цикличността на живота.