Херцогство Сполето
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Херцогство Сполето (на италиански: Ducato di Spoleto) е едно от херцогствата, създадени от лaнгобардите в Италия. То оцелява дълго време след падането на Лaнгобардското кралство (774 г.), преминавайки под контрола първо на франките, а след това на папското благородничество до 1198 г. Заедно с Херцогство Беневенто съставлява Мала Лангобардия. Херцогството първоначално включва части от днешните италиански региони Абруцо, Лацио, Марке и Умбрия. В следващия период със същото име, но на вече по-малка територия, е присъединено към Папската държава, като по-късно става провинция.
Херцогство Сполето Ducatus Spolitanorum | |
570 – 1203 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
| |
Херцогство Сполето в Общомедия |
Лангобардското проникване в Централна и Южна Италия, традиционно считано за епоха на или непосредствено след завладяването на север (Голяма Лангобардия), направено от Албоин през 568 – 569 г., се счита от съвременната историография за малко по-късно. Липсата на източници за периода възпрепятства някои заключения, но преобладаващото мнение поставя завладяването на Сполето от Фароалд I и последващото основаване на херцогството в ранните години на Периода на херцозите (574 – 584)[1], вероятно през 576 г.[2]