Шенгенско пространство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по Шенгенското споразумение от 1985 г.[1] Името му произлиза от мястото на сключване – люксембургското село Шенген. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят:
- Кипър не е изпълнила условията за прилагането му.
- Според оценката на Европейската комисия от 16 ноември 2022 г. България и Румъния са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство. През юли 2023 г. Европейският парламент приема резолюция с 526 гласа "за", в която призовава Съвета на Европейския съюз да одобри присъединяването на двете държави до края на 2023 г.[2][3][4]
- Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС.
Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията.. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км².
Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от Шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.
Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.[5][6])