Антоан Лавоазие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антоан-Лоран дьо Лавоазие (на френски: Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (от 1772 г.) и неин председател (от 1785 г.), един от основоположниците на съвременната химия.
Антоан Лавоазие Antoine Lavoisier | |
френски химик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | Католическа църква |
Научна дейност | |
Област | Химия |
Известен с | откриването на ролята на кислорода в горенето |
Повлиян | Етиен Боно де Кондияк |
Семейство | |
Подпис | |
Антоан Лавоазие в Общомедия |
Той установява ролята на кислорода при горенето и дишането (1780 г.), независимо от Джоузеф Пристли и Карл Шееле, закона за запазване на масата при химични реакции, както и състава на въздуха, водата (1770 г.) и диаманта (1773 г.).
Лавоазие е създател на химическата номенклатура (1786 – 1787), чиито основни принципи са запазени и до днес[1] . Доказал е, че т.нар. „земи“ (окисите на калция, бария, магнезия) не са прости вещества, както се е смятало дотогава, а кислородни съединения на съответните елементи. Лавоазие е един от основателите на термохимията. Въвел е принципите на физикохимичното изследване и в областта на биологията.
Лавоазие е работил като откупчик на данъци в данъчната служба Ферм женерал (на френски: Ferme générale), поради което е гилотиниран заедно с други откупчици по време на репресиите от Големия терор на Френската революция на 8 май 1794 г. Реабилитиран е през 1796 година.