Диамант
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диамантът (от старогръцки: ἀδάμας – „несломим, несъкрушим“[1]), наричан също елмаз (от арабски: ألماس, производно също на гръцката форма ἀδάμας[2]), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода.[3][4]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Диамант.
Диамант | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | C |
Класификация на Щрунц | 1.CB.10a |
Класификация на Дана | 1.3.6.1 |
Характеристики | |
Твърдост по Моос | 10 |
Цвят на чертата | бяло |
Плътност | 3,51 g/cm³ |
Показател на пречупване | 2,384 |
Диамант в Общомедия |
Наречен е така заради високата му твърдост и устойчивостта му на корозия.[5] Има много висока химична и физична устойчивост – не се разтваря в киселини и основи и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал. Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлината, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали.[6] Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични, ромбикосидодекаедрични или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат октаедрични кристали.[7] Най-твърдият от естествено образуваните минерали, диамантът, шлифован обикновено с форма на брилянт, е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Намира широко приложение и за промишлени цели (индустриални диаманти). Класическият обработен като брилянт диамант е с 57 фасети. Така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината, което го прави толкова ценен. Стойността на обработените диаманти се определя от 4 критерия – тегло, цвят, форма на обработка и чистота.