Вълко Червенков
български политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Вълко Вельов Червенков[1] е български политик, лидер на Българската комунистическа партия от 1949 до 1954 г., министър-председател на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., армейски генерал, кандидат на науките (доктор).
Вълко Червенков | |
български политик | |
Роден | Вълко Вельов Червенков
6 септември 1900 г.
|
---|---|
Починал | 21 октомври 1980 г. (80 г.)
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | атеизъм |
Учил в | Международна ленинска школа |
Политика | |
Професия | политик |
Партия | БКП (1919 – 1962, 1969 – 1980) |
2-ри генерален секретар на ЦК на БКП | |
15 юли 1949 – 26 януари 1954 | |
34-ти министър-председател на България | |
3 февруари 1950 – 18 април 1956 | |
Министър на просветата и културата | |
15 януари 1958 – 9 юни 1958 | |
Отличия | Орден „Г. Димитров“ , Орден „Ленин“ , , , |
Народен представител в: XVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС | |
Семейство | |
Партньор | Елена Димитрова |
Деца | Владимир, Ирина |
Вълко Червенков в Общомедия |
Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз, където прави кариера в Коминтерна и се жени за сестрата на неговия ръководител Георги Димитров. Връща се в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП.
След смъртта на Димитров Червенков е Първи/генерален секретар на ЦК на БКП (1949 – 1954) и министър-председател (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на Сталиновия стил на ръководство на тоталитарния режим в страната.[2] През тези години икономиката се възстановява след Втората световна война и е започната политиката на ускорена индустриализация, довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт[3] и допълнителни мерки за повишаването му.[4] До голяма степен е проведена колективизацията на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и купонна система в градовете, премахната впоследствие.[5] Масово преследва дисиденти, запазва положението на страната като сателитна държава под съветски контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна медицинска помощ.[5]