Министър-председател на България
From Wikipedia, the free encyclopedia
Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер), е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г.
Министър-председател на България | |
Действащ Димитър Главчев от 9 април 2024 г. | |
Информация | |
---|---|
Назначен от | Президента на България |
Мандат | служебен |
Създаден | 17 юли 1879 г. |
Първи | Тодор Бурмов |
Заместник | вицепремиер |
Заплата | ~ 7000 лв. на месец |
Сайт | www.government.bg |
Министър-председател на България в Общомедия |
В България министър-председателят се избира и освобождава непосредствено от Народното събрание.[1] След 1991 г., съгласно Конституцията на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, президентът назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател.
Правителството на България се състои от министър-председател, вицепремиери и министри. Министър-председателят ръководи и координира цялостната политика на правителството и носи отговорност за нея. Той има правото да назначава и освобождава заместник-министри. Министрите ръководят министерства, освен ако Народното събрание не реши друго.
В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар в България. В скоби са дадени датите по стар стил така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.[2] Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,[3] ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.