Въстание на Спартак
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въстанието на Спартак, наричано също Трета робска война, Гладиаторска война и Война на Спартак (на латински: Bellum Spartacium, Tertium Bellum Servile, 73 г. пр.н.е. – 71 г. пр.н.е.),[1] е последното от серия неуспешни робски въстания срещу Римската република, известни като въстания на робите в Древен Рим. То е единственото, което пряко застрашава сърцето на римските владения в Италия, и е двойно по-тревожно за римляните заради нарастващата група от роби, която се сражава успешно срещу римската армия между 73 и 71 г. пр.н.е. В крайна сметка бунтът е смазан от военните усилия на един римски командир – Марк Лициний Крас. Въпреки тази победа въстанието има косвени последици за римската политика за години напред.
Въстание на Спартак Трета война на робите | |||
Въстания на робите в Древен Рим | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 73 – 71 пр.н.е. | ||
Място | Италия | ||
Резултат | Решителна римска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
41.1, 14.2 | |||
бележки
| |||
Въстание на Спартак в Общомедия |
Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет гладиатори[1]), която скоро нараства до сто и двадесет хиляди[2] мъже, жени и деца. Започват да обикалят Италия, като влизат в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор Спартак. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части – местните патрули в Кампания, римската милиция и обучените римски легиони, предвождани от консули. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през Цизалпийска Галия, докато Апиан и Флор описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град Рим.
Римският сенат, разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването Марк Лициний Крас. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на Помпей и Лукул се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да влезе в последна решителна битка срещу армията на Крас. В тази битка бунтовниците са разгромени.
Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на Римската република в империя.