Максимилиан Робеспиер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски: Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, получил прозвището „Неподкупния“ сред поддръжниците си, но също така и една от най-противоречивите фигури от този период. Участник е в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като Големият терор, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция на 28 юли 1794 г. на площада на революцията, днес площад Конкорд.
Максимилиан дьо Робеспиер | |
Член на Комитета за обществено спасение | |
Мандат | 27 юли 1793 – 27 юли 1794 |
---|---|
Президент на Конвента | |
Мандат | 20 септември 1792 – 27 юли 1794 |
Член на Националното Учредително събрание | |
Мандат | 9 юли 1789 – 30 септември 1791 |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Парижки катакомби |
Националност | французин |
Религия | Деизъм |
Родства | Огюстен Робеспиер |
Полит. партия | Якобинци |
Професия | революционер |
Подпис | |
Максимилиан дьо Робеспиер в Общомедия |
Избран за депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г., той скоро става една от основните фигури на „демократите“ в Учредителното събрание, защитавайки премахването на смъртното наказание и робството, правото на глас на цветнокожите, евреите и комедийните актьори, както и всеобщото избирателно право на мъжете[1] и равни права срещу избирателния ценз. Неотстъпчивостта му скоро му печели прозвището „Неподкупният“. Член на якобинския клуб от самото му начало, той постепенно се превръща в една от неговите водещи фигури.
Противопоставя се на войната срещу Австрия през 1792 г., на Лафайет и подкрепя падането на кралската власт. Член на въстаническата Парижка комуна, той е избран в Националния конвент, където сяда на пейките на монтанярите и се противопоставя на Жирондата. Присъединява се към Комитета за обществена безопасност на 27 юли 1793 г., където участва в създаването на революционно правителство и Големият терор. През пролетта на 1794 г. Робеспиер и неговите колеги от Комитета за обществена безопасност последователно арестуват ебертистите, лидери на клуба на корделиерите, след това Дантон и дантонистите, мерки, последвани от осъждане и екзекуция на лидерите на тези „фракции“.
Робеспиер несъмнено е най-противоречивата фигура на Френската революция. Неговите противници подчертават ролята му в установяването на терора и авторитарния характер на Комитета за обществена безопасност. За други, Робеспиер се опитва да ограничи ексцесиите на терора и е преди всичко защитник на мира, пряката демокрация, социалната справедливост и говорител на бедните.