Якобинци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Якобѝнци (на френски: Jacobins) са участници в радикално ляво политическо движение по време на Френската революция от 1789 г., представляващи интересите на революционно-демократичната буржоазия, действаща в съюз със селските и плебейски маси. Наричат се така от названието на Якобинския клуб, намиращ се в доминиканския манастир Св. Яков (на френски: Saint-Jacques). Членовете са предимно представители на средната класа, настроени антироялистки. След юли 1791 г. по-умерените му членове се отделят и образуват обществото на феяните[1].
- Не бива да се бърка с якобити.
Движението възниква като Якобински клуб, известен и като „Общество на приятелите и защитниците на Конституцията“ (Société des Amis de la Constitution 1789 – 92), Общество на якобинците (Société des Jacobins 1792 – 94), Приятели на свободата и равенството, Френски якобински клуб (Amis de la Liberté et de l’Égalité)[2]. Всъщност това прозвище получават само онези членове на клуба, които остават в него след като през октомври 1792 г. той бива напуснат от жирондинците. Категоричното разделение между якобинци и жирондинци се проявява непосредствено след свалянето на монархията (въстанието на 10 август 1792 г.) Якобинците, ръководени от Максимилиан Робеспиер, Жан-Пол Марат, Жорж Дантон, Луи Антоан дьо Сен Жюст, представляват политическа партия, чиято програма набляга основно на защита на завоеванията от революцията и по-нататъшното ѝ разрастване. Те са категорични привърженици на пълното политическо равенство. Много от тях – напр. Робеспиер, Сен-Жюст и др. – дори се стремят към републиканско управление, което да заличава големите контрасти между нищетата и богатството. В политико-исторически план революционерите-якобинци са на противоположния полюс на консерваторите.